Защо е важно да се обърнете към добър адвокат за осъществяване на правна защита и съдействие, при осъществяването на режим на лични контакти с дете след развод (режим на виждане на дете при развод), когато бившият съпруг или партньор неправомерно отказва да изпълни задължение за предаване на дете (т.н. отказ за предаване на дете/ неспазване на режим на виждане на детето), като не предприема действия във връзка с осъщестяване на режим на лични контакти с детето (режим на лични отношения с бащата).
Не подготвя детето за предстоящата среща с другия родител по подходящ и позитивен начин, не уведомява предварително другия родител, когато взима важни решения касаещи здравето на детето, не осигурява възможност на другия родител да участва в живота на детето, като не съдейства за запазване и развиване на връзката на детето с отсъстващия родител, в нарушение на влязло в сила съдебно решение за родителски права и по този начин саботира осъщеставяването на определения режим на лични отношения с другия родител?
Какво представлява синдром на родителско отчуждение?
Разберете как може да се измени режимът на лични контакти с дете, какви са правата на бащата да вижда детето, когато майката отказва и как се определя режим на лични контакти в присъствието на майката, определяне режим на лични отношения в присъствието на майката, ограничен режим на лични контакти ? Свържете се с адвокат Станимир Стоянов при осуетяване на изпълнението на режим на лични отношения с другия родител и за завеждане на дело за изменение на режим на лични контакти с дете.
Правна квалификация на определения режим на лични отношения с другия родител
Правото на режим на лични контакти с детето и на съвместно живеене с неговите родители е в съответствие с висшите интереси на детето и е изрично прогласено в чл. 9, ал. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето (КПД). Сред предвидените изключения е раздялата на родителите, предполагаща вземане на решение при кого от тях да се определи местоживеенето на детето.
Същевременно в чл. 9, ал. 3 на КПД се подчертава, че държавите – страни по Конвенцията, дължат да зачетат правото на детето, което е отделено от единия или от двамата си родители, да поддържа режим на лични контакти с детето и пряк контакт с двамата си родители редовно, освен ако това противоречи на висшите интереси на детето. Този режим на лични отношения с другия родител има за цел да запази и съхрани емоционалната връзка между детето и неотглеждащия родител.
Утвърденият от съда режим на лични контакти с детето има за цел да осигури и гарантира защита на личните отношения на детето и с двамата му родители, независимо от причината за раздялата.
Чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) откроява правото на семеен живот като фундаментално човешко право, чиято защита държавата дължи да осигури. Водещ принцип, залегнал и в практиката на Европейския съд по правата на човека, е в максимална степен да се защити интересът на детето да запази личните си отношения и с двамата.
Законодателят не допуска ограничаване или възпрепятстване правото на родителя, на когото не са предоставени родителските права (т.н. отказ за предаване на дете/ неспазване на режим на виждане на детето), да осъществява лични контакти с детето си.
А ролята на двамата родители е да съдействат помежду си за спазване и изпълнение на режима. Съгласно §1, т.5 от ДР на ЗЗДетето, при преценката за най-добрия интерес на детето се вземат предвид желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др.
Съгласно действащата вътрешна нормативна уредба и разпоредба на чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс детето има право на лични отношения и с двамата си родители, освен ако съдът не е постановил друго.
В нормата на чл. 59, ал. 3 от СК е предвидено, че родителят, на когото не са предоставени родителските права, има право да вижда и да взема детето, включително през училищните ваканции, официалните празници, личните празници на детето и по друго време, така, както съдът е постановил. Върховния касационен съд в своето Тълкувателно решение № 3/2015. В него, съдът посочва, че правото на лични отношения с детето принадлежи на родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.
Със съдебното решение, с което правото на упражняване на родителските права се предоставя на единия родител, другият не се лишава от тези права.
Той остава техен титуляр, но не може да ги упражнява в пълен обем. Затова законът предоставя на този родител правото на лични отношения с детето.
В задължителната и трайно установената практика на ВС и ВКС (вж. – т.V от ППВС №1/1974 г., решение №131/14.06.2016 г. по гр.д.№4490/2015 г., ІІІ г.о.; т.1 от ТР№1/2013 г. на ОСГТК; решение № 19/15.02.2019 г. по гр. д. № 2578/2018 г., IV г. о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр.д.№ 6851/2014 г., ІV г.о., решение №59/04.05.2018 г. по гр.д.№ 2396/2017 г., ІV г.о. и др.) се приема, че мерките на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за общуване между тях. Ако определения режим на лични отношения с другия родител не се спазва, това може да доведе до изменение на режим на лични контакти с детето.
Преди да преминете долуизброените правни мерки за защита при отказ за предаване на дете/неспазване на режим на виждане на детето/ неспазване на определения режим на лични отношения с другия родител е необходимо да сте преминали през всички алтернативни възможности за разрешаване на спора, като процедура по семейна медиация, семейна психотерапия и др.
Предприемането на действия, за да се осуети отказа за предаване на детето / неспазване на режим на виждане на детето са свързани с различни аспекти от потребностите на детето от грижи, възпитание, психологическа и емоционална подкрепа, възстановяване на контактите между бащата и детето и осигуряване на възможност последният да бъде част от живота на детето и са насочено към предотвратяване на рисковите фактори, каквито са били налице за развитието на детето свързани с преодоляване на несигурността и стреса у детето, породени от раздялата между родителите и развилите се впоследствие конфликтни отношения между тях,
включително относно упражняване на родителските права, както и за запазване на емоционалната връзка между бащата и детето, поради което се явява съответно на преследваната от закона цел и при съблюдаване интересите на детето. Има и случай на злоупотреба със закона за защита от домашно насилие, затова трябва да се обърнете към добър адвокат домашно насилие Варна, който да защити интересите Ви.
Гражданскоправни мерки за защита в случаи на задължение за предаване на дете и неизпълнение на съдебно решение относно режим на лични отношения с другия родител
Винаги когато съществуващото задължение съгласно влязло в сила съдебно решение в частта му относно лични отношения с другия родител и за предаване на общо дете или за неговото връщане не се изпълняват доброволно е налице възможност за тяхното принудително изпълнение по реда на гражданскоправен способ и искане на съдействие от държавен/частен съдебен изпълнител в чиито район е постоянното местоживеене на детето.
Този изпълнителен способ е посочен е чл. 528 от ГПК. Съдебният изпълнител е желателно да приложи разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, според която винаги, когато бъде образувано дело пред съд или друг държавен орган, се изисква доклад от Дирекция Социално подпомагане (ДСП).
Съдебният изпълнител следва точно определени стъпки, като първоначално той изпраща покана за доброволно изпълнение на отглеждащия родител, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Тази покана за доброволно изпълнение следва да бъде връчена на родителя, които не спазва задълженията си по влязлото в сила съдебно решение не по-късно от 1 седмица преди определеното време за предаване на детето.
Родителят, който не изпълнява съдебото решение разполага с 3-дневен срок от получаване на доброволната покана, да даде информация относно това: готов ли е да изпълни своето задължение за предаване на дете в определеното място и време, какви пречки за своевременното изпълнение на неговото задължение за предаване на дете съществуват, в кое място и време е готов да предаде детето.
За неизпълнение на това задължение за предаване на дете (отказ за предаване на дете), съдебният изпълнител може да наложи глоба до 400 лв. и може да постанови принудително довеждане.
Освен това съдебния изпълнител може да предприеме действия по уведомяване на ДСП по настоящ адрес на детето за преценка сътрудничество от страна на родителя, дължащ изпълнение за издаване на задължително предписание по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет., ако по случая е отворен случай за мерки за закрила в семейна среда. Уведомява ДСП по настоящ адрес на неотглеждащия родител за преценка неговото сътрудничество и отношение към детето и предоставяне на необходимите консултации, при необходимост.
Съдебният изпълнител може да поиска от ДСП да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост от полицейските органи вземането на мерки по чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Като крайна мярка, съдебният изпълнител, със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството, отнема детето принудително и го предава на другия родител. Когато единият родител осуетява упражняването на режима за лични контакти с детето, другият има възможност да предяви иск по чл. 59, ал. 9 от СК или иск по чл. 127 във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК и да поиска родителските права да бъдат предоставени на него или съдът да разшири установения режим за лични контакти с детето в негова полза.
При системно неизпълнение на съдебно решение и осуетяване или възпрепятстване на изпълнението съдебният изпълнител при опит за изпълнение на режим на лични отношения с другия родител:
- налага последователни и прогресиращи по размер глоби на препятстващия изпълнението родител;
- указва на дължащия изпълнение родител да подаде заявление в ДСП по настоящ адрес за безплатно ползване на подходящи социални услуги и информира ДСП за консултиране и съдействие при изпълнението;
- уведомява дирекция ДСП за необходимостта от предприемане на мерки за закрила в семейна среда, съответно за издаване на задължително предписание за ползване на социални услуги;
- уведомява дирекция ДСП за налагане на глоба за неизпълнение на влязло в сила задължително предписание;
-
уведомява ДСП за възможността за подаване на искане до съответния районен съд за промяна на мерките относно упражняването на родителските права, както и режима на личните отношения;
- указва на дължащия изпълнение родител, че при липса на съдействие или отказ от негова страна за изпълнение на съдебното решение, може да поиска от полицейските органи вземане на мерки;
- информира родителя, търсещ изпълнение на решението, за възможността да подаде жалба по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс.
Администативноправни мерки за защита в случаи на задължение за предаване на дете и отказ за предване на дете
Административноправни мерки за защита могат да се приложат само в случаи, че се установи синдром на родителско отчуждение (Parental alienation syndrome – PAS) в следствие на неизпълнение на съдебно решение в частта му режим на лични отношения с неотглеждащия родител. Въпреки, че синдромът на родителско отчуждаване не е официално призната диагноза, нито от ICD-10 и DSM-V, огромен брой научни публикации и изследвания доказват това състояние.
Синдром на родителско отчуждение е нарушение, характеризиращо се с комплекс от симптоми в резултат от процес, при който родителят трансформира възприятия и поведение от себе си върху детето си, насочени към разрушаване на неговата (или нейната) връзка с другия родител, докато техните чувства станат противоречиви на тези, които би трябвало да се очакват.
Децата не могат да вземат страна в конфликта между родителите им, защото от това зависи психологическото им оцеляване. Тази ситуация е директно свързана с конфликтния процес на отделяне (раздяла) или в случай, когато отделянето започне с мълчаливо съгласие и постепенно се обърне до конфликтни ситуации. Децата, жертва на психическа злоупотреба в резултат от синдром на родителско отчуждение са по уязвими и изпитват сериозни емоционални и социални дефицити.
Те са по податливи на зловредни външни влияния, неблагоприятни ефекти като, депресия, загуба на обичайната среда, на чувство за общност, загуба на стабилност, сигурност и доверие, извънреден страх, дори и при необичайни събития, самота и изолация, гняв, безпомощност, нарушения във формирането на идентичността, страх от изоставяне и др.
Когато единият родител програмира детето си срещу другият, резултатът може да е както необратимо отчуждаване, така и възникване на сериозен риск за здравето на детето. Причините за подобно поведение са много, но на първо място следва да се отчита сериозният родителски дефицит.
Докато физическото и сексуалното насилие над детето могат да бъдат обективизирани, емоционалното насилие на деца е много сложен феномен, включващ различни проблемни пластове. Те се осъществяват посредством разпоредбите на Закона за защита от домашно насилие.
В случай на установен синдром на родителско отчуждение, за извършител на домашно насилие се смята родителят, станал причина за възникването му. Пострадало лице е детето, като от съда може да иска определяне на местоживеенето му при родителя, който не е извършил насилието. Установяване на извършено домашно насилие по отношение на детето може да бъде основание за внасяне на искане до съда за промяна на титуляра на родителските права.
С разпоредбата на чл.21, ал.1, т.1 от Закона за закрила на детето, посочена като правно основание за издаване предписание, е предвидено дирекция „Социално подпомагане“ да извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване на правата на децата и да дава задължителни предписания за отстраняването им по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
В чл.9-18 ППЗЗДет е разписана процедурата за осъществяване и прилагане на мерките за закрила на детето, съгласно която при постъпил сигнал за нарушаване на правата на дете в органите за закрила на детето по чл.6 и чл.6а от ЗЗДет, сигналът се изпраща незабавно в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето, като социалният работник задължително извършва проучване и оценка на сигнала и при установяване на риск за детето открива случай.
Предвидено е в чл.16, ал.1 ППЗЗДет 10 дневен срок за събиране на първоначална информация и оценяване по сигнала, след което да се изготви доклад от социален работник съгласно образец приложение №1, а съгласно ал.2 в срок от 4 седмици е предвидено да се изготви оценка по случая, която съгласно ал.4 трябва да включва оценяване на потребностите на детето, на родителския потенциал, на рисковете за детето, както и наличието на ресурси за справяне, като въз основа тази оценка социалният работник изготвя доклад по образец съгласно приложение № 1а.
В разпоредбата на чл.16а ППЗЗДет е предвидено задължение за социалния работник въз основа на направената оценка на случая да изготви план за действие по образец съгласно приложение No 2а, който да включва дългосрочни цели и дейности за постигане на мерките за закрила на детето, а съгласно ал.3 планът за действие трябва да се съгласува с родителите на детето.
Съгласно чл.18 ал.1 ППЗЗДет целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето, а според ал.2 мерките за закрила на детето изброени в чл.23 от ЗЗДет се прилагат съгласно изготвен план за действие.
В чл. 18, ал. 3 от ППЗЗДет е предвидено мерките за закрила на детето да могат да се осъществяват и чрез социални услуги, като в ал.4 е предвидено, че при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител, по предложение на социален работник, водещ случая, директорът на дирекция “Социално подпомагане“ издава задължително предписание.
С разпоредбата на чл.21, ал.1, т.1 от Закона за закрила на детето, посочена като правно основание за издаване на предписание, е предвидено ДСП да извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване на правата на децата и да дава задължителни предписания за отстраняването им по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
В чл.9-18 ППЗЗДет е разписана процедурата за осъществяване и прилагане на мерките за закрила на детето, съгласно която при постъпил сигнал за нарушаване на правата на дете в органите за закрила на детето по чл.6 и чл.6а от ЗЗДет, сигналът се изпраща незабавно в ДСП по настоящ адрес на детето, като социалният работник задължително извършва проучване и оценка на сигнала и при установяване на риск за детето открива случай.
Предвидено е в чл.16, ал.1 ППЗЗДет 10 дневен срок за събиране на първоначална информация и оценяване по сигнала, след което да се изготви доклад от социален работник съгласно образец приложение No 1, а съгласно ал.2 в срок от 4 седмици е предвидено да се изготви оценка по случая, която съгласно ал.4 трябва да включва оценяване на потребностите на детето, на родителския потенциал, на рисковете за детето, както и наличието на ресурси за справяне, като въз основа тази оценка социалният работник изготвя доклад по образец съгласно приложение No 1а.
В разпоредбата на чл.16а ППЗЗДет е предвидено задължение за социалния работник въз основа на направената оценка на случая да изготви план за действие по образец съгласно приложение No 2а, който да включва дългосрочни цели и дейности за постигане на мерките за закрила на детето, а съгласно ал.3 планът за действие трябва да се съгласува с родителите на детето.
Съгласно чл.18 ал.1 ППЗЗДет целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето, а според ал.2 мерките за закрила на детето изброени в чл.23 от ЗЗДет се прилагат съгласно изготвен план за действие.
В чл. 18, ал. 3 от ППЗЗДет е предвидено мерките за закрила на детето да могат да се осъществяват и чрез социални услуги, като в ал.4 е предвидено, че при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител, по предложение на социален работник, водещ случая, директорът на ДСП издава задължително предписание.
От фактическа страна това предписание е обосновано и приложение спрямо детето мярка за закрила от Отдел защина на детето към ДСП на основание чл.23 от ЗЗДет, поради идентифициран риск от синдром на родителско отчуждение, дължащ се на установения в хода на осъществената социална работа отказ на майката да изпълнява съдебното решение относно определеният режим на контакти на основание чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДет, и чл.18, ал.4 от ППЗЗДет.
В разпоредбата на чл.21, ал.1, т. 3 ЗЗДет., посочена като правно основание за издаване на процесното предписание, е предвидено, че по този закон дирекция „Социално подпомагане“ извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
В чл.18, ал.1 ППЗЗДет. е предвидено, че целта на мерките за закрила в семейна среда /изброени в чл.23 ЗЗДет/ е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето, според ал.2, мерките, предвидени в чл. 23 от закона, се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3, мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги.
В чл.18, ал.4 ППЗДет е предвидено, че при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава задължително предписание. Практика на ДПС е да бъде проведена мултидисциплинарна среща с присъстието и на двамата родители, да бъде изготвен социален доклад
Наказателноправни мерки за защита в случай на отказ от предаване на дете и неизпълнение на съдебно решение при неспазване на режим на лични отношения с другия родител
Съгласно чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс, родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
Наказателното производство се инициира чрез подаване на жалба до районната прокуратура по постоянния адрес на неизпълняващия родител.
В случай на осъждане, освен налагането на наказание глоба или лишаване от свобода, неизпълняващия родител ще се счита за осъждан за умишлено престъпление от общ характер. Този факт би могъл да доведе до родителски дефицит и ограничаване на негови права, за чието упражняване е необходимо титулярът им да не бъде осъждан. В много случаи това престъпление може да бъде продължавано, като съдът следва да го вземе предвид при индивидуалция на наказанието.
Решение на Европейския съд по правата на човека
Пopeднoтo peшeниe нa Eвpoпeйcĸия cъд пo пpaвaтa нa чoвeĸa oт 1 фeвpyapи 2022 пo дeлoтo Раvlоvі v. Вulgаrіа сеĸoнcтaтиpa нapyшeниe нa пpaвoтo нa нeпpиĸocнoвeнocт нa ceмeйния живoт пopaди нeвъзмoжнocттa дa ce изпълнят cъдeбнитe peшeния нa нaциoнaлнитe cъдилищa зa ocъщecтвявaнe нa нopмaлни ĸoнтaĸти мeждy poдитeл и дeтe при осъществяване на режим на лични отношения с другия родител.
Πo-ocoбeният мoмeнт e, чe в cлyчaя e ycтaнoвeнo нapyшeниe и пopaди възпpeпятcтвaнeтo нa ĸoнтaĸтa нa дeтeтo c нeгoвитe бaбa и дядo пo бaщинa линия oт cтpaнa нa мaйĸaтa в пpoдължeниe нa гoдини.
Eвpoпeйcĸият cъд дocтигa дo извoдa, чe мaĸap и влacтитe дa ca били aнгaжиpaни c нacтoящия cлyчaй пpeз eдин пpoдължитeлeн пepиoд oт вpeмe, тe нe ca дeйcтвaли c ocoбeнo cтapaниe и нe ca ycпeли дa пpeдпpиeмaт вcичĸи мepĸи, зa ĸoитo e мoглo paзyмнo дa ce oчaĸвa, чe щe бъдaт пpилoжeни, зa дa ce ocигypи ĸoнтaĸтa мeждy вcичĸи жaлбoпoдaтeли и дa ce гapaнтиpa пpaвoтo им нa ceмeeн живoт. Πpoпycĸи ca ycтaнoвeни пpeди вcичĸo в дeйcтвиятa нa coциaлнитe cлyжби, нo тaĸa cъщo и в paбoтaтa нa cъдeбния изпълнитeл, пpoĸypaтypaтa , пoлициятa и cъдa.
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект, поради което авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.
Защо да изберете нашите адвокатски услуги при неспазване на режим на лични отношения с другия родител?
Нашият съвет е да се консултирате с добър адвокат по семейно право , защото така ще защитите Вашите права и интереси във връзка с осъществяване на режим на лични отношения с другия родител възможно най-пълноценно. Целта винаги е да се спестят излишни нерви и емоции, както и допълнителни неудобства и неприятности.
Ако Ви е нужно допълнително разяснение на процедури във връзка с правна защита относно неизпълнение на съдебно решение в частта му относно режим на лични отношения с другия родител / неспазване на режим на виждане на детето или правна защита във връзка с проява на форми на синдром на родителско отчуждение може да с обърнете към адвокат Варна семейно право на тел.: +359 888 19 46 20, имейл: stoyanovlegalpractice@gmail.com, както и чрез формата за контакт в сайта.
Нашите услуги са съобразени с изискванията на клиента, за да отговарят на Вашите бизнес и индивидуални нужди. Ако желаете да уредите спора си доброволно, имате нужда от консултация и искате да пристъпите към процедура по медиация, имате нужда от регистриран медиатор във Варна, медиатор в София или медиатор в Добрич, може да посетите сайта mediationexperts.eu .
Прочетете още от нашите публикации:
Адвокат Варна семейно право
Бракоразводен адвокат Варна
Mеждународно отвличане на дете
Издръжка на дете адвокат
Увеличение на издръжка на дете
Leave feedback about this